Душата ми те търси

Душата ми те търси, Мамо,

и бучката във гърлото горчи,

нуждая се от топлото ти рамо -

поне насън ми се яви.

Страхувам се без теб, не го отричам,

с кого ли мъката ще споделя,

че хората, които най обичам,

нож забиват ми в гърба.

Нали научи ме със всеотдайност

да бъда винаги до тях,

с радостта и болката им да съм до края,

да прощавам всеки техен грях.

Така и сторих и го правя

все още, навик вече е, уви,

каквото и по-сетне да направя,

нищо няма да се промени.

Толкова ми липсваш, Мамо,

че всеки миг си мисля, ще те зърна,

седяща кротко на дивана -

там, на ъгъла, ще ме прегърнеш

и отгатнеш болката в очите ми,

ръка да плъзнеш по косите ми,

сълзите нежно да изтриеш, Мамо,

както правеше приживе.

        Измина една тежка година,

        откакто Мама ни напусна 

        завинаги.   

        Поклон пред паметта ù!