Душата ми те търси
Душата ми те търси
Душата ми те търси, Мамо,
и бучката във гърлото горчи,
нуждая се от топлото ти рамо -
поне насън ми се яви.
Страхувам се без теб, не го отричам,
с кого ли мъката ще споделя,
че хората, които най обичам,
нож забиват ми в гърба.
Нали научи ме със всеотдайност
да бъда винаги до тях,
с радостта и болката им да съм до края,
да прощавам всеки техен грях.
Така и сторих и го правя
все още, навик вече е, уви,
каквото и по-сетне да направя,
нищо няма да се промени.
Толкова ми липсваш, Мамо,
че всеки миг си мисля, ще те зърна,
седяща кротко на дивана -
там, на ъгъла, ще ме прегърнеш
и отгатнеш болката в очите ми,
ръка да плъзнеш по косите ми,
сълзите нежно да изтриеш, Мамо,
както правеше приживе.
Измина една тежка година,
откакто Мама ни напусна
завинаги.
Поклон пред паметта ù!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени
