Душата му река, прелива
от разноцветни чувства и копнежи.
Аз помня времето, когато те вливаха се още в нея,
че носеха и радост, от своята единност приютени.
А днес кристално бистрата река я няма,
злобата превърна я във тиня,
само спомена красив в хорските сърца остана
да им напомня с болка, че са живи.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up