Искам да те нарисувам
с думи,багри и бои
да успея да извая
нечовешките черти.
Да създавам със зелено
живо стръкове трева
и спокойствието ранено
само с лъч да изцеря.
Кой ще нарече създател
непокорната душа,
спуснала се в мрака гладен,
но по същност светлина.
Ала искам и в зелено
болката ще притъпя
в крайна сметка примирено
лечителка ще се зова.
© Роксана Медичи All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
