Душата птица е...лети
Душата птица е, лети!
За нея няма ни прегради, ни стени.
Законите човешки са измислени,
а тя витае във обятия небесни.
Познава времето, пространството,
на слънчев лъч пречудната чупливост,
на цвете нежно ароматът и,
и на звездите, тихата обсебеност.
Пътува във всемира безконечно.
И плува във водите на реките,
когато сее във луната свойта сила,
със слънцето се слива през мъглите.
През бели снегове, през вихрите прелита,
през тъжни дъждове, със капките дъждува.
В неволите на всички светове,
във нов живот се ражда...не умира.
Душата птица е...лети.
До теб достига в нощите самотни,
от своята сила влива ти...шепти,
за обич нежна и закрила...
За нея няма ни прегради, ни стени.
Законите човешки са измислени,
а тя витае във обятия небесни.
Познава времето, пространството,
на слънчев лъч пречудната чупливост,
на цвете нежно ароматът и,
и на звездите, тихата обсебеност.
Пътува във всемира безконечно.
И плува във водите на реките,
когато сее във луната свойта сила,
със слънцето се слива през мъглите.
През бели снегове, през вихрите прелита,
през тъжни дъждове, със капките дъждува.
В неволите на всички светове,
във нов живот се ражда...не умира.
Душата птица е...лети.
До теб достига в нощите самотни,
от своята сила влива ти...шепти,
за обич нежна и закрила...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
