Душата ще нахраня…
Понякога животът загорчава,
изчезва сладостта без никаква следа.
Единствено надеждата остава
в зрънцата мънички прикрита захарта.
На хапки малки опитвам да преглътна
поредната горчилка на деня.
Прикривам с усмивката фалшива,
как давя се в горест и тъга.
Да зная, че не съм единствен
с гладна за любов и доброта душа,
но туй не намалява парещата болка
и горестните сълзи по нашите лица.
Опитвам се да разбера,
какви ли грехове изплащам?
Къде ли тъй изцапах своята душа?
Кога навлязъл е в мене мракът
и сенки черни изпълват пак деня?
Ръцете си напред ще протегна
и мрака ще разкъсам със замах.
Лъчите светлина пак ще намеря,
Душата ще нахраня с тях…
РМ
© Росица All rights reserved.
