Душата ще нахраня…
Понякога животът загорчава,
изчезва сладостта без никаква следа.
Единствено надеждата остава
в зрънцата мънички прикрита захарта.
На хапки малки опитвам да преглътна
поредната горчилка на деня.
Прикривам с усмивката фалшива,
как давя се в горест и тъга.
Да зная, че не съм единствен
с гладна за любов и доброта душа,
но туй не намалява парещата болка
и горестните сълзи по нашите лица.
Опитвам се да разбера,
какви ли грехове изплащам?
Къде ли тъй изцапах своята душа?
Кога навлязъл е в мене мракът
и сенки черни изпълват пак деня?
Ръцете си напред ще протегна
и мрака ще разкъсам със замах.
Лъчите светлина пак ще намеря,
Душата ще нахраня с тях…
РМ
© Росица All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Най-тежка е борбата със себе си... хубав стих!
-
Прекрасен стих с обнадеждаващ финал!
Не губи Душата си, въпреки мрака...
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
