Душата ти безмълвно страда
Душата ти безмълвно страда,
очите плачат без сълзи,
не чакаш ти от никого награда
за обичта, която подари.
Не знае никой колко нощи
стояла си в очакване, без сън,
да чуеш неговите стъпки,
съцето биело с тревожен звън.
Не знае никой колко си обичала,
и колко много страдала си ти,
да бъдеш вярна си се вричала,
а той със друга ти изневери.
Но ти си мила и сърдечна
и казваш: - "бог да ти прости"
- нека щастието те споходи,
но пази ме в спомените ти!
А ти ще търсиш любовта голяма
и когато я откриеш най-накрай,
душата ти ще спре да страда
и ще се усмихваш ти безкрай.
© ПЕНКА КАМБУРОВА All rights reserved.
