Душата ти е възел
Любов, прибра ли се във къщи,
или се скиташ с маска на лицето,
разбъркала сърцето като пъзел -
да не личи, че много е проклето.
Любов, когато тръгна взе компаса -
посоки доста, но душите дребни.
Когато вземеш първото причастие
дали за Господ ще си по-потребна?
Дали нозете ти покрити с рани
ще стигнат в някакво си време
във онзи дом, граден от щастие,
или под дрипите ще стенеш?
Любов, прибра ли се във къщи -
объркана и принизена?
Душата ти е още възел
и трябва време, много време...
© Геновева Симеонова All rights reserved.
