Mar 22, 2007, 8:45 AM

Душата ти с всичко е съгласна 

  Poetry
748 0 9

 

 


Не, ти не чуваш песен на капчук -

в душата ти се ражда пролетта

с ритъма на онзи нежен звук,

дарил ти чрез взаимност радостта.

 

В очите ти проблясва онзи гланц,

говорещ за постигната победа,

че каниш ме и тръгваме в танц,

в който обич всеки ще съгледа.

 

Животът стеле в своя кръговрат

разни истини за сетивата

и сякаш търси нещо за обрат,

провокирайки и добрината…

 

Дали от пролетта така пламтиш,

но преживявам сам далечни хали,

а ти спокойно срещу тях стоиш,

че радостта сърцата са познали.

 

Така е, да – разпъната на кръст,

любовта ти е безкрайна, равна,

но точно с нея ти бележиш ръст -

туй изкуство усвои отдавна.

 

На този ден сърцето пламенее –

годините не го отнеха:

любов в него аленее

и туй ти е житейската утеха.

 

Душата ти с всичко е съгласна -

на всекиго поднася елексир

и затова е тя така прекрасна:

превърната от тебе в потир.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Разработването на процеса чрез противоречието Цветане, дава възможност да се проведе и онзи анализ, който ти обосноваваш в книгата си - тетралектичния, т.е. появата на нова двойка противоположности.
  • За постижение на този текст Креми, намирам представянето на душевността на героинята.
  • Харесва ми как описваш любовния процес!
  • Послението е прекрасно!
    Браво!
    Поздрав, Валери!
  • Казаваш нещо много важно, Стефане! Процесът е такъв, но при условие, че сетивата са запазили своята свежест, т.е., че те са нормални. Това днес е проблем, голям проблем!
  • ЧРД, Роси!
  • Много се радвам, че си го "уловила", Петя - посланието, де!
  • Вазвълнувана съм от факта,че този прекрасен текст е написан по днешната ми публикация!Благодаря ти!
  • Чудесно послание, Валери!
    Поздрави!
Random works
: ??:??