Душата ти с всичко е съгласна
Не, ти не чуваш песен на капчук -
в душата ти се ражда пролетта
с ритъма на онзи нежен звук,
дарил ти чрез взаимност радостта.
В очите ти проблясва онзи гланц,
говорещ за постигната победа,
че каниш ме и тръгваме в танц,
в който обич всеки ще съгледа.
Животът стеле в своя кръговрат
разни истини за сетивата
и сякаш търси нещо за обрат,
провокирайки и добрината…
Дали от пролетта така пламтиш,
но преживявам сам далечни хали,
а ти спокойно срещу тях стоиш,
че радостта сърцата са познали.
Така е, да – разпъната на кръст,
любовта ти е безкрайна, равна,
но точно с нея ти бележиш ръст -
туй изкуство усвои отдавна.
На този ден сърцето пламенее –
годините не го отнеха:
любов в него аленее
и туй ти е житейската утеха.
Душата ти с всичко е съгласна -
на всекиго поднася елексир
и затова е тя така прекрасна:
превърната от тебе в потир.
© Валери Рибаров All rights reserved.
