Душевен кръст
Прегърбен ли си, нещо ти тежи.
На тайната теглото е огромно.
Сами товарим се и ни личи,
а да ни е леко не е никак сложно.
Какво ти трябва – някой като теб.
Да вярва в неизречените думи.
А казаните да приеме с жест,
скъсяващ разликата помежду ви.
Да може тайната да проговори
и себе си да иска да разкрие.
Отваряйки сърцето безусловно,
с любов и топлина да се покрие.
Най-после истинската същност
да разцъфти, защото е разбрана.
Да отлети страхът, че може да е късно
и капчица съмнение да не остане.
И в търсене на другия достоен,
прегърбени си носим кръста.
А кръстът е на ключ подобен,
душевните ни тайни е отключващ.
21/12/2014
© Надежда Тошкова All rights reserved.
