Душата ми такава ще остане,

завинаги - дори и да боли...

Защото даже от една измяна

в очите ще започне да вали!

Ще стане тъмно и ужасно тихо,

ако дори за ден изневери

на истини, приела от наивност

и с вяра, че са най-добри!

А най-доброто кой ще го покаже

и ще е сигурен, че е едно...

И кой е тоз, готов друг да накаже,

припомняйки си собственото зло?!

Душата няма да ме изостави

и няма от уплаха да трепери,

ще се изправи тя с юмруци здрави,

когато с враг честта си мери!

Ще си остане тя такава вечно -

наивна, на моменти плаха, може би,

ще носи в себе си завинаги човечност,

след удари, възкръснала, пак ще се роди!