Feb 20, 2013, 7:20 PM

Душевно равновесие

  Poetry » Other
669 0 1

Душата ми такава ще остане,

завинаги - дори и да боли...

Защото даже от една измяна

в очите ще започне да вали!

 

Ще стане тъмно и ужасно тихо,

ако дори за ден изневери

на истини, приела от наивност

и с вяра, че са най-добри!

 

А най-доброто кой ще го покаже

и ще е сигурен, че е едно...

И кой е тоз, готов друг да накаже,

припомняйки си собственото зло?!

 

Душата няма да ме изостави

и няма от уплаха да трепери,

ще се изправи тя с юмруци здрави,

когато с враг честта си мери!

 

Ще си остане тя такава вечно -

наивна, на моменти плаха, може би,

ще носи в себе си завинаги човечност,

след удари, възкръснала, пак ще се роди!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Спасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...