Душевно равновесие
Душата ми такава ще остане,
завинаги - дори и да боли...
Защото даже от една измяна
в очите ще започне да вали!
Ще стане тъмно и ужасно тихо,
ако дори за ден изневери
на истини, приела от наивност
и с вяра, че са най-добри!
А най-доброто кой ще го покаже
и ще е сигурен, че е едно...
И кой е тоз, готов друг да накаже,
припомняйки си собственото зло?!
Душата няма да ме изостави
и няма от уплаха да трепери,
ще се изправи тя с юмруци здрави,
когато с враг честта си мери!
Ще си остане тя такава вечно -
наивна, на моменти плаха, може би,
ще носи в себе си завинаги човечност,
след удари, възкръснала, пак ще се роди!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Екатерина Спасова Всички права запазени
