Душите си на дявола продаваме
и губим чест,достойнство,свобода,
а страшното е,че не съжаляваме
и гордо сме изправили глава.
Сърцата ни са камъни назъбени,
а устните ни - кратер на вулкан,
мечтите ни навеки са погубени
от черния бушуващ ураган.
В сърцата ни вселила се е злобата
и тягостната мъка - завистта,
излива се на дявола отровата
и вехне като цвете радостта.
Коварството превзело е ръцете ни,
в очите ни презрение блести,
изсъхнали и пусти са душите ни
и сянката на призрака кръжи.
© Наташа Басарова All rights reserved.