Oct 28, 2008, 9:38 AM

Два месеца 

  Poetry » Love
610 0 6

Слънце, лято, щастие,
малка капчице любов,
да те обичам безумно страшно е,
но по-ужасен е без теб моя живот.

Целувам те, жадувано събуждане,
от два месеца всичко в мене обладал,
превърнал се в най-силната ми нужда.
Сърцето си ми взел, а въздух си ми дал.

В стомаха свито, кристално усещане,
къде си бил двадесет и шест години?
Казваш, че през криви призми времето ни е срещнало.
А знаеш ли, за мен е всичко, че те има.

28.10.2008г.
гр. Пловдив

На Александър, обичам те, слънчице!

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • наистина е хубаво...с обич, Събина.
  • "Целувам те, жадувано събуждане,"

    Хубаво е!
  • Аничке, злобата не стига, за да направиш обективен коментар. "Много зле" не е коментар, нито критика. И ти си ми тъпа карловка, ако трябва да си злобеем, ако трябва да те коментирам като автор, си ми твърде клиширана, но все пак четаема. Коментирай хората както трябва, ако не сикаш да ти злобеят и на теб.
  • Началото е много зле... после се пооправя...
    Понякога любовта не стига,за да се напише нещо стойностно
  • Най хубавия дар е споделената любов! Бъдете щастливи и се обичайте безрезервно.Красив стих!!!!!!!!
  • Казваш, че през криви призми времето ни е срещнало.
    А знаеш ли, за мен е всичко, че те има.
    Хареса ми!

    Обичайте се!
Random works
: ??:??