Два месеца
Слънце, лято, щастие,
малка капчице любов,
да те обичам безумно страшно е,
но по-ужасен е без теб моя живот.
Целувам те, жадувано събуждане,
от два месеца всичко в мене обладал,
превърнал се в най-силната ми нужда.
Сърцето си ми взел, а въздух си ми дал.
В стомаха свито, кристално усещане,
къде си бил двадесет и шест години?
Казваш, че през криви призми времето ни е срещнало.
А знаеш ли, за мен е всичко, че те има.
28.10.2008г.
гр. Пловдив
На Александър, обичам те, слънчице!
© Събина Брайчева All rights reserved.
