Два полюса
Моята муза и днес е унила,
плаче тъжна от тиха печал.
Зима е. На кълбо се е свила
душата ми и зъзне в цветен шал.
Пазят алеите целувки от лятото,
пустеят пейките в парка сега,
без влюбени, колко е тягостно,
колко смутен е и скучен света...
Два полюса, кой ни събра?
Кой застана на пътя ни мамещо,
поведе ни двама ръка във ръка
по пътя на чувствата пламенни.
Приюти ни старата снежна гора,
далече от очите на другите,
пихме двама от шепа вода
и безмълвно преглъщахме думите.
Два полюса. Кой ни събра?
Кой застана на пътя ни мамещо?
Два полюса, обща съдба,
странна смесица. Илюзия дяволска.
© Миночка Митева All rights reserved.
