Моята муза и днес е унила,
плаче тъжна от тиха печал.
Зима е. На кълбо се е свила
душата ми и зъзне в цветен шал.
Пазят алеите целувки от лятото,
пустеят пейките в парка сега,
без влюбени, колко е тягостно,
колко смутен е и скучен света...
Два полюса, кой ни събра?
Кой застана на пътя ни мамещо,
поведе ни двама ръка във ръка
по пътя на чувствата пламенни. ...