Два пръста в ключ
Без съд и присъда зарови ме жива
под тонове чужда омраза и кал.
Сто пъти от мен се отрече, зомбиран,
сто смъртни дула пред лицето видял...
Поклони прилежно разкаян редеше.
На тъмната власт козирува дори.
Стих-цвете на ден върху гроба садеше,
в градина с цветя съвестта ти да спи.
С печат на забрава - отречена пъшкам,
полузадушена в затвора си - гроб.
Във свит на кълбо амонит се превръщам,
след... още една песъчинка живот.
Без съд и присъда... Не те обвинявам.
Отрекъл си ме и си плюл след това.
Но тайно, убиецо мой, се надявам,
с два пръста във ключ да си бил, зад гърба.
© Гергана Иванова All rights reserved.
