Aug 18, 2007, 1:33 PM

Два свята

  Poetry
899 0 3
Прозорците на мойта стая,
те мият се от есенният дъжд,
студено е, не е като във Рая,
защото месец е на непоникналата ръж.

Отсреща други два прозореца на къща,
голяма като бастион,
но с сините перденца се превръща
в уютна вила за милион!

Две къщи, криещи мечти безкрайни.
Дали са те осъществими или не,
дали те ще разкрият свойте тайни
и ще се радват ли на топлото небе?...

                                                             2006 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...