От другата страна на огледалото
в черна нощ, след ясен ден
замахва времето с махалото
и праща те във вечен плен.
Когато една звезда избухне
и черна дупка се отвори,
милиони след това заглъхват
и тогава самотата заговори.
Забулен в тайни и истории,
оплетен в мътносив сатен,
дали ще чуеш кой говори -
човешка сянка в слънчевия ден...
© Каролина Ташкова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
