May 24, 2022, 9:37 AM

Двайсет и четвърти май

  Poetry » Other
739 4 8

ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТИ МАЙ

 

 

Ден на буквите е днес
и на писаното слово,
ден на тихия прогрес
към съзнанието ново –

 

обновено от стремеж
към познание и будност,
към това да разбереш,
че Човек се става трудно!

 

Ден е днес на мъдростта,
съхранена в периоди
на невежа суета
от грамотните народи

 

и от люде с бодър ум
като Кирил и Методий,
като Климент и Наум,
като всеки, който води

 

през духовни тъмнини
към сияйните простори
и към по-достойни дни,
без излишно да говори!

 

Ден е днес на всеки луд,
който пише като смотан,
че дори чете и с труд
се замисля над живота!

 

Днес на буквите е ден
и на тяхната магия,
от която – вдъхновен –
ненаситно, жадно пия!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Раммадан Л.К. All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесах и аз!
  • Благодаря на всички Ви и честит празник и от мен!

    Антоанета, освен учениците на Светите братя има и още безброй други, които заслужават да бъдат споменати, но едно кратко стихотворение не дава такава възможност.

    Самовила, в предпоследното четиристишие визирам преди всичко себе си...
    Във време, когато май писателите са повече от читателите, си е истинска лудост да пишеш.
  • Честит празник!
    Харесах!
  • Честит празник! Училището е велика сила, а неговите апостоли, истинските учители са хората, на които дължим всичко.
  • Много хубава творба, само можеше и без предпоследния куплет, който незнайно защо е повторен и в коментарите.
    Не мисля, че днес е ден на всеки луд, който пише като смотан. Днес е ден на грамотните хора, които за съжаление са останали много малко в България.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...