Двама
Двама
Тиха нощ безшумно пада,
носи свеж и нежен аромат.
Тъмнината двама сгрява,
любовта ги кара да летят.
По тялото целувки топли
пълзят с желание и плам.
Лицето, от коприна изтъкано,
тръпне от порива желан.
Танцуват лудо мъжки пръсти
по плахата девическа снага,
целуват я, как само я желаят,
с преливаща от страст душа.
По стените сенките се гонят,
за грях любовен те шептят,
завинаги със него да прогонят
самотата и да я приспят.
В очакване телата тръпнат
и ето, сливат се в едно,
нощта и двамата прегръща,
мечтите станали са сто.
Танцуват сенки по стените,
любовта приема ги във своето море,
радват им се тихо и звездите.
Този миг дано не спре!
Вълните с нова нежност ги обгръщат
и топла обич бди над тях,
очите им от щастие преливат
от този дълго чакан грях...
***
Прегърнати, отдавна са заспали,
притиска ги със нежност любовта.
И тихичко свещта догаря...
Те двама ще посрещнат утринта.
Тиха нощ безшумно пада,
носи свеж и нежен аромат.
Тъмнината двама сгрява,
любовта ги кара да летят.
По тялото целувки топли
пълзят с желание и плам.
Лицето, от коприна изтъкано,
тръпне от порива желан.
Танцуват лудо мъжки пръсти
по плахата девическа снага,
целуват я, как само я желаят,
с преливаща от страст душа.
По стените сенките се гонят,
за грях любовен те шептят,
завинаги със него да прогонят
самотата и да я приспят.
В очакване телата тръпнат
и ето, сливат се в едно,
нощта и двамата прегръща,
мечтите станали са сто.
Танцуват сенки по стените,
любовта приема ги във своето море,
радват им се тихо и звездите.
Този миг дано не спре!
Вълните с нова нежност ги обгръщат
и топла обич бди над тях,
очите им от щастие преливат
от този дълго чакан грях...
***
Прегърнати, отдавна са заспали,
притиска ги със нежност любовта.
И тихичко свещта догаря...
Те двама ще посрещнат утринта.
© Мари Пиф All rights reserved.
