IvPif (Мари Пиф)
54 22
Jul 10, 2007, 12:22 PM

Двама 

  Poetry
799 0 6
Двама

Тиха нощ безшумно пада,
носи свеж и нежен аромат.
Тъмнината двама сгрява,
любовта ги кара да летят.
По тялото целувки топли
пълзят с желание и плам.
Лицето, от коприна изтъкано,
тръпне от порива желан.
Танцуват лудо мъжки пръсти
по плахата девическа снага,
целуват я, как само я желаят,
с преливаща от страст душа.
По стените сенките се гонят,
за грях любовен те шептят,
завинаги със него да прогонят
самотата и да я приспят.
В очакване телата тръпнат
и ето, сливат се в едно,
нощта и двамата прегръща,
мечтите станали са сто.
Танцуват сенки по стените,
любовта приема ги във своето море,
радват им се тихо и звездите.
Този миг дано не спре!
Вълните с нова нежност ги обгръщат
и топла обич бди над тях,
очите им от щастие преливат
от този дълго чакан грях...
                      ***
Прегърнати, отдавна са заспали,
притиска ги със нежност любовта.
И тихичко свещта догаря...
Те двама ще посрещнат утринта.

© Мари Пиф All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??