Бъди основата на този дом, а аз ще бъда покрив…

двама да подсигурим останалите наши дни

щастливи –  те  не се купуват,

за мен са там, където си и ти.

Но ако мислиш да ме пуснеш,

то ръката ми не хващай.

Не искам да съм лист в купища листа,

а искам да съм ти жена, съпруга:

Бъди за мен мъжа, с когото ще умра!

Ако днес съм цвете – ежедневно ме поливай,

красотата ми пази и я брани...

Ти сам го беше казал,че жената наранена

ще търси да поеме чуждите следи.

С теб ако останем без подслон и е студено,

направи ми завет - сигурен и здрав,

аз няма да подмина твоята утеха,

мойта нежност ще ти дам за топла дреха.

И някой ден, когато ни догони старостта,

ако има те до мене няма да ме плаши тя:

дори да пуснеш първи моята ръка,

с теб ще дойда, за да не усещаш самота.