Двама
Бъди основата на този дом, а аз ще бъда покрив…
двама да подсигурим останалите наши дни
щастливи – те не се купуват,
за мен са там, където си и ти.
Но ако мислиш да ме пуснеш,
то ръката ми не хващай.
Не искам да съм лист в купища листа,
а искам да съм ти жена, съпруга:
Бъди за мен мъжа, с когото ще умра!
Ако днес съм цвете – ежедневно ме поливай,
красотата ми пази и я брани...
Ти сам го беше казал,че жената наранена
ще търси да поеме чуждите следи.
С теб ако останем без подслон и е студено,
направи ми завет - сигурен и здрав,
аз няма да подмина твоята утеха,
мойта нежност ще ти дам за топла дреха.
И някой ден, когато ни догони старостта,
ако има те до мене няма да ме плаши тя:
дори да пуснеш първи моята ръка,
с теб ще дойда, за да не усещаш самота.
© Росица Иванова All rights reserved.
