Ще бъдеш ли до мен във тоз живот?

Ще бягаме ли двамата в галоп?

Ще ме държиш ли за ръка?

Ще спреш ли щом се уморя?...

Защото трудно е да съм сама.

А после щом поискаш да летим,

и двамата в небето ще се извисим.

Чудесно е, когато двамата вървим,

по пътя всички трудности ще поделим.

Когато тъжният си ти,

с любов ще стопля твоето сърце.

Когато аз съм тъжна, спри,

обвий ме с твоите ръце.

И ако някога един от нас

отиде си от таз земя,

ний знаем, ще се срещнем пак,

защото не умира любовта.

Върви напред, че време няма.

Не се страхувай, щом сме двама.