Летели
две гълъбчета бели.
Намерили парче от пица,
мъничка трошица.
Да хапнат се поспрели.
Не се споразумели
за кой да е трохата.
Започнали да спорят
и даже да се борят.
Заформила се битка,
събрала се агитка.
Дори приготвили венец
за по-храбрия борец.
Но долетял един Врабец.
Без да мисли много,
клъвнал той трохата.
Стъписали се всички,
свършила борбата.
Знам, че някъде сте чели,
когато двама спорят,
третият печели!
© Людмила Зарева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
