Летели
две гълъбчета бели.
Намерили парче от пица,
мъничка трошица.
Да хапнат се поспрели.
Не се споразумели
за кой да е трохата.
Започнали да спорят
и даже да се борят.
Заформила се битка,
събрала се агитка.
Дори приготвили венец
за по-храбрия борец.
Но долетял един Врабец.
Без да мисли много,
клъвнал той трохата.
Стъписали се всички,
свършила борбата.
Знам, че някъде сте чели,
когато двама спорят,
третият печели!
© Людмила Зарева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
