Летели
две гълъбчета бели.
Намерили парче от пица,
мъничка трошица.
Да хапнат се поспрели.
Не се споразумели
за кой да е трохата.
Започнали да спорят
и даже да се борят.
Заформила се битка,
събрала се агитка.
Дори приготвили венец
за по-храбрия борец.
Но долетял един Врабец.
Без да мисли много,
клъвнал той трохата.
Стъписали се всички,
свършила борбата.
Знам, че някъде сте чели,
когато двама спорят,
третият печели!
© Людмила Зарева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
