Двамата влюбени
ДВАМАТА ВЛЮБЕНИ
В тълпата съзрях познато лице.
Чудих се дълго чие, но изведнъж..
по устните, очите, косите познах аз момче.
Момче, което бе превърнало се в мъж.
Бликнаха спомени нежни и топли -
двамата с него на лунна светлина,
а на фона на нашите звуци и вопли
заспиваше бавно нощта.
Сутрин, когато слънце изгряваше,
първо погалваше нас.
Славеят даже песен изпяваше
с най-красивият пролетен глас.
Колко щастливи, колко изгубени
бяхме насред любовта.
И колко е жалко, че двамата влюбени
все някога разделя света.
Един ден просто го чаках,
а той така и не се появи.
Оттогава насам нивга не плаках,
но сега го направих, щом ме поздрави.
© Ивет Боянова All rights reserved.
