Дванадесет часá
Дванадесет часá... на страховете
стрелките преброяват, сякаш нас
нощта ни плаши, казвайки ”Заспете,
но ще събудя, който искам аз!”
Измамна дрямка бавно ни наляга,
умората ни стисва за врата,
леглото сякаш почва да пропада
и се разтваря в капка тишина.
Започват танц със призраци стените,
показват ни във всеки сторен грях
и истината виждаме в лъжите -
кошмарът не признава звезден прах.
Дванадесет часá... да се замислим:
“Дали усмихнах някой този ден,
без срам ли легнах - само с мисли чисти,
че утре може и да е без мен?”
© Веселин Веселинов All rights reserved.
