Евхаристия*
Две чаши вино канят да мълчим -
те изповедник са в рубинен здрач,
за който тишината не горчи,
а думите ни нищичко не значат.
От допира на устните личи
молитвите ни колко са горещи.
А виното във чашите кипи
от тръпката на тази наша среща.
На вкус сме грешници от страст,
но оправдани сме и от светците,
че сме оставили една любов без глас
във името на дом, деца…Лъжци сме!
Отпиваме от мислите си само,
че в тях от два живота сме в един.
Две чаши вино, но на разстояние.
И плащаме горчиво, че мълчим.
© Надежда Тошкова All rights reserved.
