Две думи... Обичам те!
Сълза… И защо ли?
Безнадеждност е тя,
щом душата се моли,
щом протяга ръка
за две думи, събрали
във едно любовта,
но отскоро избрали
болка, страх и тъга.
Онемели и слепи,
свити днес на кълбо,
тишината приели,
уж, за свое добро,
те не знаят, че утре
щом угасне жарта,
ще превърнат във пепел
овъглена душа.
И тогава, не пламък,
клада там да гори,
няма как да възкръснат
тези думи добри.
Силен дъжд… и готово,
не остава следа,
от словата решили,
да утихнат в калта.
Затова прегърни ги
и навреме кажи,
не очаквай да падат
дъждове и слани.
В тях е силата Божа,
в тях е тази искра,
която захранва
докрай Любовта.
© Таня Мезева All rights reserved.
