Видях две дупчици в стената
празни като моето сърце
потърсило в деня и тъмнината
следи от твоите нозе
И сложих им зелено от тревата
и синьото на морските вълни
загадъчното на луната-сложих
на виното омаята дори
И оживяха тези дупчици в стената
Това не са ли твоите очи
дълбаещи огромни кратери в душата
как истински сърцето ме боли
Когато не рисувам с четка и бои
© Петър Трифонов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
