Две хубави циганки влязоха нявга у нас.
Дъждът ги покани. Аз само отключих вратата.
Едната бе млада и с трепета пръв на жена
широко отвори очи и плътта си загатна.
На другата дадох да пие горчиво кафе.
Дори не погледнах лицето ѝ. Гледах ръцете,
с които над топлата чаша разчупи на две
три капки дъждовни и с тях разхлади си кафето.
Забравих за малката. Беше невинно дете.
По-знойната циганка носеше рокля на рози.
Бях мъж на години, живял в самота на светец,
но в този момент се почувствах от дявол по-грозен. ...