две лица
Била съм тиха и добричка
била съм даже и дете
(макар че не помня красиво детство)
била съм нечие момиче
излъгах се че той е моето момче!
Сега ми казваш че не ме познаваш
че денем виждаш ме непокорна
зла, остра непоправима
а нощем разбрал си че
се преструвам как заспивам
и чул си че всяка нощ тихо плача!
Със здрача казваш съм била жестока
безкрупулна студена даже нетърпима
а щом ме грабнел мракът
съм ставала паднал ангел...
от живота уморен!
С деня пред хората стени съм
си поставяла, не съм допускала
до мен човек,
а нощем сълзите ми друго говорили
мислиш че има мъничко добро в мен!
Питаш ме защо играя каква е клопката
защо от хората се пазя
защо в стихове със странни фрази през деня
говоря, а нощем
от плач треперя,викам нямо...
защо с мрака ридая и защо не спя?
Отговорът ясен - с две лица съм
сутрин със зората - как я мразя
тя някога ми донесе края
аз ставам лоша както казваш непоносима
стени градя си не се доверявам така
не виждаш сълзи така не ме боли!
А нощем прав си тихичко ридая
отдавна от съня се плаша
в него е кошмарът ми той е пак с мен
обичам мрака, чувам тишината
неземни приказки говори ми луната!
© Ирена All rights reserved.
