Nov 9, 2025, 5:44 PM

Две лица

  Poetry » Love
198 0 0

Щом се срещнат две лица,

пламва буйна страст

и огнище е нощта.

 

Щом се срещнат две лица,

събужда се любов

и е пролет утринта.

 

Ала често две лица -

това са две скали, откъснати

от каменни сърца.

 

Ала често две лица -

това са две сълзи, отронени

от звездното небе.

 

И най- сетне две лица -

самотни кораби са те

в необятното море.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...