Две маймунки пред скоба
Във мен и теб не може да е есен,
а пък за зима, хич, да не говорим,
щом всяка мисъл с радост е принесена
на вечния копнеж по стих и полет.
Дали съм го планирала!? Навярно.
(Тъй казват – с мисия били сме тука.)
Привличам ли те, плюсченце полярно?
За мойте минуси не ти ли пука?
„Чаровна си. И толкова си сладка“ –
с целувка кимваш. В дланите ти стихвам.
Това е то, да си желана пратка.
От тия, дето се отварят скритом.
И няма... няма как да бъдем есен,
а само лято, пролет... И обратно.
И знам, звучи банално, но сме песен
за две маймунки в точна математика.
Валентина Йосифова
10.09.2015 г.
© Валентина Лозова All rights reserved.
