Aug 24, 2015, 9:12 PM

Две миниатюри

  Poetry » Other
466 0 1

 

                                      * * *

                                      Всяка болка е кацане

                                      на ръба на сърцето.

                                      Малък взрив във вселената

                                      за тъжни поети. 

                                      Многократно зачеркната

                                      и раздрала небето...

 

                                      * * *

                                      Три пъти изкипя денят.

                                      Избистри се.

                                      Щурците,

                                      светулките

                                      и хората

                                      смесват свойте гласове и аури.

                                      Безвремие...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радка Миндова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...