И когато денят уморено притвори очи,
разчертал тишината на бели и черни квадрати,
и започнат сближаване двете стрелки
в календара, ограждайки новата дата...
Полунощ е... И Днес е отхвърлил задачите.
И каквото оставил за утре несвършено -
ще го пръсне подобно на стъклени зарчета,
да бодат стъпалата ми, докато бързам
да сънувам във бъдеще хищно, несбъднато,
всички роли, които животът отрича наяве.
Всички думи, които назад ще ме връщат,
ще заключа във раклата с име "забрава"... ...