Sep 19, 2014, 6:46 PM

Две наопаки, две налице

  Poetry
817 0 10

Сладко кучето спи ми в краката.

Две наопаки, две налице.

Нямам никакви мисли в главата -

просто плетка и малко ръце.

На стената часовникът, с шпаги,

кълца времето и го яде.

Между куките преждата бяга -

две наопаки, две налице.

Закъснели коли отминават

(две наопаки, две налице),

до среднощ две минути остават.

Да се беше обадил поне!

От вечерята никой не близна.

Към вратата ослушвам се все.

И животът така се изниза -

две наопаки, две налице...


Радост Даскалова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Даскалова All rights reserved.

Comments

Comments

  • благодаря ви за коментарите!
  • Оригинален стих! Всъщност си е точно така! Поздравления за стиха!
  • Финалът на стиха ми навя, в най-хубавия смисъл, спомен за финала на едно известно стихотворение на Иван Методиев:

    "Петел пропее,
    излае куче
    и времето си изтече..."

    Поздравление за хубавия стих, Радост!
  • Оригинално!
  • Най-дългото плетиво...
    Много е хубаво, Радост!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...