19.09.2014 г., 18:46 ч.

Две наопаки, две налице 

  Поезия
673 0 10

Сладко кучето спи ми в краката.

Две наопаки, две налице.

Нямам никакви мисли в главата -

просто плетка и малко ръце.

На стената часовникът, с шпаги,

кълца времето и го яде.

Между куките преждата бяга -

две наопаки, две налице.

Закъснели коли отминават

(две наопаки, две налице),

до среднощ две минути остават.

Да се беше обадил поне!

От вечерята никой не близна.

Към вратата ослушвам се все.

И животът така се изниза -

две наопаки, две налице...


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • благодаря ви за коментарите!
  • Оригинален стих! Всъщност си е точно така! Поздравления за стиха!
  • Финалът на стиха ми навя, в най-хубавия смисъл, спомен за финала на едно известно стихотворение на Иван Методиев:

    "Петел пропее,
    излае куче
    и времето си изтече..."

    Поздравление за хубавия стих, Радост!
  • Оригинално!
  • Най-дългото плетиво...
    Много е хубаво, Радост!
  • "От вечерята никой не близна.
    Към вратата ослушвам се все.
    И животът така се изниза -
    две наопаки, две налице..."
    !!!
  • Като в приказка... Замък. Принцеса.
    Катинар на вратата.Условие.
    Щом достигне до края на плетката
    ще избира жених Пенелопа...

    Тя май тъчеше на стан, ама нейсе

    Харесах много.Аплодисменти Радост!
  • Много вярно ,много истинско и докостващо сърцето и душата на един домушар който обича и се отдава на семейния живот.Поздрави от сърце!!!
  • Много ми хареса стихотворението - много истинско и написано с вълщебна лекота. Сякаш виждам как бримките се прехвърлят от ляво на дясно и обратно. Чудесно е, браво! Поздрав!
  • благодаря за коментара, Валентин!
Предложения
: ??:??