Сладко кучето спи ми в краката.
Две наопаки, две налице.
Нямам никакви мисли в главата -
просто плетка и малко ръце.
На стената часовникът, с шпаги,
кълца времето и го яде.
Между куките преждата бяга -
две наопаки, две налице.
Закъснели коли отминават
(две наопаки, две налице),
до среднощ две минути остават.
Да се беше обадил поне!
От вечерята никой не близна.
Към вратата ослушвам се все.
И животът така се изниза -
две наопаки, две налице...
Радост Даскалова
© Радост Даскалова Всички права запазени