19.09.2014 г., 18:46

Две наопаки, две налице

820 0 10

Сладко кучето спи ми в краката.

Две наопаки, две налице.

Нямам никакви мисли в главата -

просто плетка и малко ръце.

На стената часовникът, с шпаги,

кълца времето и го яде.

Между куките преждата бяга -

две наопаки, две налице.

Закъснели коли отминават

(две наопаки, две налице),

до среднощ две минути остават.

Да се беше обадил поне!

От вечерята никой не близна.

Към вратата ослушвам се все.

И животът така се изниза -

две наопаки, две налице...


Радост Даскалова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • благодаря ви за коментарите!
  • Оригинален стих! Всъщност си е точно така! Поздравления за стиха!
  • Финалът на стиха ми навя, в най-хубавия смисъл, спомен за финала на едно известно стихотворение на Иван Методиев:

    "Петел пропее,
    излае куче
    и времето си изтече..."

    Поздравление за хубавия стих, Радост!
  • Оригинално!
  • Най-дългото плетиво...
    Много е хубаво, Радост!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...