Dec 5, 2009, 11:09 PM

Две очи

  Poetry » Love
1.2K 0 0

                                                                Две очи

 

                                             Две очи ме гледат във нощта.

                                             Две очи горят в пламък от жарта.

                                             Две очи, в които аз пламтя.

                                             Две очи, скрити са в прахта.

                                             Две очи говорят - аз мълча.

                                             Тези две очи са пълни с доброта.

                                             Две очи мълчат, а аз шептя -

                                             искам да надникна в тях, съвсем сама.

                                             Две очи са празни. Тиха е нощта,

                                             в тях оглеждам се и аз сега.

                                             Не виждам болка, ни тъга -

                                             с доброта са пълни, с много доброта.

                                             Две очи затворени са във нощта.

                                             Две очи пепел станали са във жарта.

                                             Две очи, в които вече не пламтя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дияна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....