Apr 6, 2011, 12:59 PM

Две самотни свещи

616 0 0

                                                        Ч Р Д

 

                       ДВЕ САМОТНИ СВЕЩИ

 

                Във утрото на тоз Белязан ден,

                там някъде далеч, далеч от мен,

                дочух от Изгрева, като насън,

                от Ехото Камбанен звън...

 

               Дочух Букет от звуци на Камбана,

               изпълнени с изящен вкус на Екибана.

               И влязох в Храма на Сърцето...

              В Него запалих две самотни свещи.

              Едната бе за Твое Здраве Зов,

              а втората запалих в Памет

                                 на изпепелената Любов...

 

             Защо ли Господ е дарил

                            Човека със Сърце и Разум?

             Та да се хабят и двете

                            в безкраен спор

                                                     през вековете?

             Щом в края на Живота иде време

                                                       да се разбере:

             Разумът забрави ли Сърцето,

                                                       Човекът мре...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...