Две сестри
Две сестри, две съдби, две жени тук се спряха
Пред моите взори печални - метежни
И като с мах на колибри прибраха
Сърцето ми, в дипли блажени.
Едната след миг надалеч отлетя,
А другата в мен се загледа
И песен поде и се засмя,
А аз се предадох и погледа сведох
Дъх от бриза световен къдрици разсипа
В утринта млада, в нозете на Орор,
Но ето - и тя безвъзвратно отлита
На юг, към Еолови двори, надолу.
Изчезна с лъчите и таз бледа утрин,
Но новият ден ме изпълни с позлата
И тъй с надежда на рамо и плам поразбуден
Отправих се в поход към нея, в гората.
Пределите дивни омайват със тайни
И мамят без милост странника бледен
Със песен оплитат душата ми страдна
И поглед назад аз хвърлям последен.© Найден Йотов All rights reserved.
