Пак часовникът на гарата е спрял,
сякаш цяла вечност си те чакам.
Но ти ще дойдеш в нощния ми блян,
където спират всичките ти влакове.
Щом ти ще се разтвориш от сърце,
както се разтваряш пред очите ми.
Когато теб те гледам от небе -
в твоите две сини истини.
Но часовникът на гарата е спрял.
Минават само в мислите ми влакове.
Нали ще дойдеш в нощния ми блян,
където ще погалиш в миг душата ми!
© Аз All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
