May 31, 2014, 12:24 PM

Две слънца

  Poetry » Other
577 0 0

В тази пролетна утрин две слънца изгряха

и стоплиха моята душа.

Едното слънце грее над нашата земя,

а другото слънце грее в света на едно момче,

което благодари на теб, че го обсипваш с мили думи.

Ти си хубава жена,

жена с най-прекрасната усмивка на света.

Надявам се да прихванеш магията на любовта

и да я насочиш към човека, който стои

най-близо до твоето сърце.

И нека той прихване твоята магия.

И нека той да те обикне.

Надеждата и вярата вървят ръка за ръка,

така че, ако си повярваш,

ще прихванеш магията на любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наско кирилов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...