Двете круши 

© Емил Стоянов All rights reserved.

Comments

• pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

  2019-05-23T21:17:18+03:00
  Имаш интересен стил на писане, Емо. И умение с малко но добре повтарящи се щрихи като художник график да натрупваш черно-бели контури с цветни душевни усещания.
  Съкровен стих!
• Dark_Island (Таня Георгиева)

  2018-02-25T21:40:07+02:00
  Само мен, нали?
• emo2 (Емил Стоянов)

  2018-02-24T17:11:09+02:00
  Благодаря ви, Танюшка и Стаси! Радвам се, че животът ме срещна с вас! Прегръщам ви!
• stenli499 (Станислава)

  2018-02-24T10:15:45+02:00
  Колко простор от едно дърво си предоставил, Емо – и за игра, и за четене, и за размисъл, че и за красота, защото – въпреки болящата поанта – ти си имал всичко това!
  Браво!
• Dark_Island (Таня Георгиева)

  2018-02-22T23:08:54+02:00
  Знам
  какво е
  да свети
  баща ми -
  някъде Там,
  а в душата ми -
  пущинак
  и какво е
  да чакаш
  насън
  да го
  срещнеш -
  пак знам...
  ❤
• PepiPetrova (Pepi Petrova)

  2018-02-22T17:56:54+02:00
  Без думи!!!!!
• ParvaNova (Ренета Първанова)

  2018-02-22T14:42:50+02:00
  Силна прегръдка от мен, Емо! Разплаках се.
• emo2 (Емил Стоянов)

  2018-02-22T13:25:46+02:00
  Благодаря ви.
  Картофче, това чупливо и обично съчице...
  Прегръщам те.
• Alex.Malkata (Алекс Малката)

  2018-02-22T12:08:07+02:00
  Уфф, Емко! Стри ми сърчицето на прах направо
• Yuri (Yuri Yovev)

  2018-02-22T11:10:32+02:00
  Хареса ми!
• Patrizzia (Надежда Ангелова)

  2018-02-22T10:45:51+02:00
  Емо!
• goblenka (Маргарита Ангелова)

  2018-02-22T07:23:07+02:00
  Много е силно, Емо! Разплака ме!