Двете круши
ДВЕТЕ КРУШИ
на татко
Тази къща е толкова стара,
колкото моят баща…
И ме гледа с очите му,
и гали косите ми тази къща…
и моят баща.
И ме топли огнището,
и ме хваща за пръстите,
и ме учи накъде да вървя…
Да намеря домът си сред къщите
и ръцете на моя баща!
И разтваря прозорците,
и показва поляната…
Толкоз много простор за игра.
А от старата круша, обелил коляно
се усмихва моят баща.
И скача от клона,
протяга ръката си,…
две круши във нея държи.
- Вземи ги, Емиле! За теб и за майката ти…
И тръгва… и много боли.
Къщата стара
полегна на двора…
Болеше я всяка греда.
Но тази нощ светеше гроба
на моят баща!
Емил Стоянов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
