Двете лица на пенсионера
Стари приказки разказвам,
стари вестници чета
и на входа се показвам
не съвсем като света.
Но пък бабите на пейка
поздравявам всеки път,
пак на пояса със грейка,
секнал старческия кръст.
Вчера ме присви лумбаго,
днес коляно ме върти,
лягам с книга за Живаго –
ставам жив, не сбрал пети.
Но късмет ли ми излезе
Миче да ми мине път,
зачервявам своя гребен,
розов става ми светът.
Поздрави ли ме учтиво,
всяка болка чезне в миг.
Мичето е тъй красива –
виждам се и аз красив.
Любовта у всеки тлее
с болките, или без тях.
С бол години се живее,
но не може – без мерак.
Туй живот ли е бе, майна?
Казваш – истински рахат.
Вегетирам до безкрайност.
Здрасти, пенсийо! Ех, брат...
© Иван Христов All rights reserved.
