Sep 17, 2006, 9:19 AM

Двете лица на тъмнината

  Poetry
969 0 0
Тъмнината убива радостта в душата невинна,
лишавайки я от обич и нежност.
Тъмнината убива красотата в живота,
спускайки се като черен воал над света.

Тъмнината дарява те с тишина и спокойствие,
убивайки шумния ден.
Тъмнината приспива те,
но и със страст те испълва, щом някой до тебе лежи.

Тъмнината е нежна убийца и страстна любовница.
Тъмнината е скръб и мълчание,
болка и радост безкрайни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...