Покоят е привиден, знам.

Човешкият живот е кратък

и ден и нощ вървим натам,

към битието си оттатък–

едно незримо битие,

ефирен пристан за душите...

Да може времето да спре,

назад да се въртят стрелките!

Какво ли ни очаква днес?

Все движим се в посоки разни:

за някого– желан прогрес,

за друг– усилия напразни,

за трети– стъпки върху лед...

Залязва слънцето назапад.

Надежда има и късмет,

щом някъде далеч е трапът.