Чаша вино. Парфюм на жена.
Маса нейде дискретна за двама.
Тиха музика, пълна луна.
И разходка из парка голяма.
Чак на утрото в светлия час
си усетил, че имало нужда
чаша вино и думи без глас
да приспиват или пък събуждат
твойто мъжко его. В утринта
тихо спяща на твоето рамо,
уморена лежи любовта.
И дано се събуди засмяна.
© Гинка Гарева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
