Mar 27, 2008, 8:48 PM

двоеточие и скоба

  Poetry
1.1K 0 21

На прага
на самоубийството


чакам нечий крайник
да ме побутне


твърде сложно
твърде дълго
твърде лично...
хаос


страшно е
когато започваш
да изненадваш сам себе си


това говори
много
до колко се познаваш


аз може би
не се познавам
страдам от раздвоение
на незнанието


на ръба съм
на столчето


хубаво е
да гледаш трезво
на нещата


не обичам да съм реалист
обичам да живея
по-точно
да съществувам


отричам се
от тази

нежелана
непривлекателна
нереалност


да пием
по една глътка
за отчаянието

не
от водата
се замайвам


мечтая само за едно
чудо
след коледа


едно малко чудо
и ще повярвам

от
18 години
5 месеца и
26 дни


просто търся
отговори
на които да повярвам


в мене били
трябва да ида
чак в тибет
да задам въпросите


не зная


в какви позиции
са небесните тела
в момента


дошло е време
да търся
отговори


за успешното
откриване
може да е рано


двоеточие и скоба

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нежното Ласо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...