Двойнствена
Не спя – вълна́ сред тишината,
без дъх, без стон, но без покой,
под ледената кожа на водата,
далеч от огън, пламък, зной.
Вървя – прашинка срещу вихър –
без глас, без знак, без път назад,
От пепел се възраждам тихо,
връхлита буря моя праг.
Аз нося мрак, но и искрица,
любов и грях, и рай, и ад.
Не съм ни грешна, ни светица,
а – мощ вселенска и заряд.
Баланс от сили непреклонни,
и хаос гибелен, но жив.
За жалост, никак не е скромен
духът – стихиен, палещ, див.
Не искай ти да се прекланям,
да спазвам скучни правила.
Така от мен не ще остане
ни къс живот или душа.
Пусни ме волно да се рея,
навред да любя и летя.
Да светя ярко, не да тлея,
и през деня, и през нощта.
Ако ли не, ти казвам "Сбогом!"
Недей за мене да тъжиш.
И с тебе, и без тебе мога,
но трябва ти да се спасиш.
Тръгни си без да се обръщаш,
далеч от мене отиди,
че пак във пепел се превръщам,
а после – във безброй звезди...
© Мария Митева All rights reserved. ✍️ No AI Used
