Feb 14, 2012, 8:00 PM

Двупосочие

  Poetry » Other
510 0 2

Върнахме се

от поредното

нетръгване,

уморени,

ослепели,

озлобени,

прашните ни дрехи –

за изхвърляне...

нафталините

отново са умрели...

 

Върнахме се

заедно с молците,

напълнели

с диетичен глад,

върнахме се

с част

от срамотиите

във заченатия

непокорно свят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав Жеков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...