Двусмислено...
Двусмислено...
Нощта пропита е със страхове.
Двусмислието почва да личи,
но и без друго ми отива.
И някак си двусмислено... Обичам те...
Прииска ми се да ти дам света си
или да взема всичко твое.
Да ти простя след всяко отмъщение.
Двусмислено да бъда твоя.
В горчивината на деня
усмивката ти ми е сладка.
Миг ли? – стори ми се дълъг,
а вечността пък беше някак кратка.
Двусмислено си помечтах да съм онази,
която с нежност те разплаква
и си тръгва после.
Или може би завинаги остава.
Събуждам в тебе всяко закърняло чувство.
По-студено и от огъня приспивам те.
И някак си без всичките двусмислия,
а може би съвсем безсмислено... Обичам те...
© Ина All rights reserved.
